"Еврейските кабалисти" от Неста Х. Уебстър

В предишните глави показах, че еврейската Кабала играе важна роля в окултните и антихристиянските секти още от самото начало на християнската ера. Сега дойде ред да проучим каква роля пък е изиграло междувременно еврейското влияние в революциите. Самото задаване на въпроса ни навлича обвинението в "антисемитизъм", обаче еврейският писател Бернар Лазар е доказал несъстоятелността на това обвинение:

"Ето кое (пише той) трябва да държи безпристрастния историк настрана от антисемитизма. Антисемитът казва: " Евреинът е заговорникът, манипулаторът, главният инициатор на революциите"; безпристрастният историк се задоволява да проучи ролята, която евреинът - като се има предвид неговия дух, неговия характер, естеството на неговата философия, та и неговата религия - може да е изпълнил в революционните процеси и движения."

Самият Лазар тъй или иначе изказва следното мнение:

"Оплакването на антисемитите като че ли е основателно: евреинът има революционен дух; съзнателно или не, той е агент на революцията. Обаче оплакването се усложнява, защото антисемитите обвиняват евреите, че са причина за революциите. Нека проучим каква стойност има това обвинение..."

В светлината на нашето настоящо познание сигурно ще бъде абсурдно да се приписва на евреите вината за заговора на Катилина или на Гракхите, за надигането на Джак Сламката и Уот Тайлър, за бунта на Джак Кейд, за френската Жакерия или за селските войни в Германия, макар че историческото изследване може след време да ни доведе до откриването на някои окултни влияния - не непременно еврейския - върху тк споменатите европейски въстания. Освен това, без оглед на социалните неправди или другите причини за бунт, революционният дух е съществувал винаги, независимо от евреите. Във всички времена и във всички страни винаги е имало хора, родени да създават неприятности - точно както искрите винаги летят нагоре.
Въпреки това ролята, която играят евреите в съвременните революции, не може да бъде пренебрегната и след проучване ще видим, че влиянието, което те упражняват, е двустранно - финансово и окултно. През цялото Средновековие те си навличат обвиненията на християнския свят заради това, че са вещери и лихвари, и се още в същата роля - под по-модерните названия магьосници и заемодавци - откриваме тяхното присъствие зад кулисите на революциите от 16 век нататък. Навсякъде, където могат да се спечелят пари от социални и политически катаклизми, зад печелещата страна се намират богати евреи; и навсякъде, където борбите на християните са се насочвали срещу техните собствени институции, еврейските равини, философи, професори и окултисти са им давали своята подкрепа. В такъв случай - не непременно евреите са създавали тези движения, но те винаги са знаели как да се възползват от тях за своите собствени цели. 
Така че именно във Големия бунт ги откриваме не сред конниците на Кромуел или сред членовете на неговия Държавен съвет, а като снабдители на въстаниците с пари и информация, като армейски доставчици, заемодатели и супершпиони или ако си послужим с по-благозвучния термин на г-н Люсиен Волф, като изключително ефективни "политически информатори". Така г-н Люсиен Волф, споменавайки за Карвахал - "великият евреин на английската република", обяснява, че "широките разклонения на неговите търговски сделки и неговите отношения с другите скрити евреи (Crypto-Jews) по целия свят го поставят в нямащо равно на себе си положение при получаване на новини за враговете на Общността".
Очевидно е, че "тайна служба" от този род превръща евреите в страшна скрита сила, още повече, че самото им съществуване често е неизвестно за останалите жители на страната, които живеят край тях. Тази предпазливост е била необходима, защото се предполага, че по това време в Англия е нямало евреи. През 1290 г. крал Едуард 1 ги изгонва всичките и те остават в изгнание три века и половина. Обаче скритите евреи или мараните, които са дошли от Испания, успяват да останат в страната чрез своето умело "сливане с околната среда". По-нататък г-н Волф отбелязва как в тайната синагога се провеждат редовно еврейски служби, но "за тайните евреи в Испания и Португалия, като минават за римокатолици и редовно присъстват на литургията в капелата на испанския посланик". Ала когато войната между Англия и Испания прави този способ нежелателен, мараните захвърлят маската на християнството и се обявяват за последователи на еврейската вяра.
И така, точно през този период всички евреи вярват в наближаването на ерата на месията и изглежда им е хрумнало, че Кромуел може би подхожда за ролята. Затова били пратени емисари, коитода проучат кембриджките архиви, за да открият дали Протекторът не е от еврейския произход. Тъй като това проучване се оказало безплодно, кабалистът и равин на Амстердам - Манасех бен Израел, отправя молба към Кромуел да допусне отново евреите в Англия. В молбата си той набляга ловко на възмездието, застигащо онези, които тормозят народа на Израел и на наградите, които очакват от другите, които го "ценят високо". Тези аргументи въздействали върху Кромуел, който вярвал в същото суеверие - макар да се говори за него, че е отклонил предложението на евреите да купят катедралата "Свети Павел" и Бодлеянската библиотека, защото сметнал сумата от петстотин хиляди лири, която те предложили, за недостатъчна, - и положил всички възможни усилия да ги върне в страната. Кромуел обаче се натъкнал на яростна съпротива по този въпрос и изглежда, че евреите не получили разрешение да се върнат масово или във всеки случай да се радват на пълни права и привилигеии до възкачването на трона на Чарлз 2, който на свой ред си осигурил финансовата им помощ. По-късно, през 1688 г., евреите от Амстердам подпомогнали със своите кредити похода на Вилхелм Оранжи срещу Джеймс 2, а последният в замяна довел със себе си в Англия много евреи. Така още по-късно един еврейски писател могъл да се похвали, че "Англия се управлява от един монарх, който дължи на еврейското злато своята кралска диадема".
Що се отнася до всичко дотук, все още не сме в състояние да открием някакъв последователен политически план; ролята на евреите, като че ли се състои в това да не подкрепят последователно никоя кауза, а просто да си изграждат добро положение във всеки лагер, да подпомагат всяка авантюра, която предлага възможност за печалба. Обаче тези чисто материални планове все още се смесват с техните древни месиански мечти. Любопитно е да се отбележи, че същата месианска идея обзема и левелерите - бунтовниците срещу английската република; фрази като "Свобода за Израел" и "Възстановяването на Израел започва сега" се срещат често в литературата на тази секта. Джерард Уинстанли, един от главните лидери, праща писмо към "Дванадесетте племена на Израел, които са обрязани в душата си и са пръснати сред всички народа на земята", като им обещаа "техния цар Давид, когото са очаквали". Друг лидер на движението, който се казва Еверар, действително обявава, когато е призован да се яви пред лорд Феърфак в Уайтхол, че е "от расата на евреите". Вярно, че левелерите са по изповедание християни, но в духа на баварските илюминати и на християните-социалисти, появили се две столетияя по-късно, те твърдят, че Христос е създателят на техните комунистически и уравниловъчни учения: "Защото Иисус Христос, Спасителят на всички хора, е най-великият, първият и най-истински левелер, за когото се е говорило някога по света". Твърди се, че левелерите произлизат първоначално от германските анабаптисти; но Клаудио Жанет, цитирайки германските достоверни източници, показва, че сред абаптистите е имало и евреи. "Те са завладяни от своята омраза към християнското име и си въобразяват, че мечтите им за възстановяване на царството Израел ще се сбъднат сред всеобщия пожар". Независимо дали това е така или не, ясно е, че от средата на 17 век мистичните идеи на юдаизма проникват във всички части на Европа. В такъв случай има ли някакъв кабалистичен център, от който те се разпространяват във всички посоки? Да насочим поглед на изток, и ще разберем.
От 16 век нататък голям брой евреи се заселват в Полша и там се появяват поредица от чудотворци, известни под името Заддикими или Ба'ал Шем. Втората дума, която означава "Господар на Името", води началото си от германо-полските евреи и произлиза от Йехова, известно като Тетраграматона.
Според кабалистичните предания някои евреи с особена святост или познания могат безнаказано да си служат с Божието Име. Затова Ба'ал Шем е онзи, който е придобил тази власт и я използва при писането на амулети, при викането на духове и при предписването на лекове за различни болести. Полша и в частност Подолия - която по това време все още не е отстъпена на Русия - става център на кабализма, където се появяват едно подир друго ред забележителни мистични движения. През 1666 г., когато всички евреи все още вярват, че приближава ерата на месията, целият еврейски свят е разтърсен от внезапната поява на Шабатай Цви - син на търговец на домашни птици и видеч от Смирна на име Мордохай, който се обявява за обещания Месия и събира в своя подкрепа оргомна свита от поклонници не само сред евреите от Палестина, Египет и Източна Европа, но дори сред здравомислещите евреи от континенталните борси. Самюъл Пайпс в своя "Дневник" споменава за разногласията между евреите в Лондон върху възможността "някакъв и човек в Смирна" да бъде провъзгласен за Цар на света и за истински Месия.
Шабатай, който бил вещ кабалист и имало смелостта да произнася Неизразимото Име - Йехова, притежавал изумителни способности и кожата му ухалеа на изискан парфюм. Позволявал си да се къпе постоянно в морето и живеел в състояните на хроничен екстаз. Претенциите на Шабатай, който взема титлата "Цар на земните царе", разделят евреите на две: много равини го обсипвали с проклятия, а другии сляпо вярвали в него, но били горчиво разочаровани, когато - предизвикан от султана да докаже твърдението си, че е месията, като разреши да изстрелят по него отровни стрели - той се отрича внезапно от еврейската вяра и се обвява за мохамедин. Обаче изглежда, че неговото приемане на исляма е било само частичво, защото "един път той играе ролята на благочестив мохамеданин и ругае юдаизма, а друг път влиза във връзки с евреите като техен единоерец". По този начин Шабатай запазва верността и на мюсюлманите, и на евреите. Но равините, обезпокоени за каузата на юдаизма, успяват да убедят султана да го затвори в една крепост близо до Белград, където той умира от остри стомашни болки през 1676 г.
Обаче този прозаичен край на месията общо взето не угасява ентусиазма на неговите последователи и движението на Шабатай продължава да съществува през следващото столетие. В Полша кабализмът избликва с подновена енергия; появяват се нови Заддиким-и и Ба'ал Шем Тов, или по началните букви на това име - като Бещ, който основава своята секта Хасидим през 1740 г.
Макар че Бещ се противопоставя на фанатичното равинство и твърдеи, че го е вдъхновила  "Зохар", той не се придържа стриктно към учението на Кабалата, което гласи, че вселена е еманация на Бога, а измисля един вид пантеизъм, обявявайки, че цялата вселена е Бог, че дори злото съществува в Бога, тъй като злото не е лошо само по себе си, а само  своето отношение към Човека; следователно грехът няма позитивно съществуване. В резултат на това последователите на Бещ, наричайки себе си "новите светци" и наброявайки при неговата смърт не по-малко от 40 000 души, отхвърлят не само предписанията на Талмуда, но и всички ограничения на морала и дори благоприличието.
Друг Ба'ал Шем от същия период бил Хайприн, известен и като Джоел Бен Ури от Сатанов, който - подобно на Израел от Подолия - твърдял, че извършва чудеса, като си служи с Божието Име и събрал около себе си много ученици. Те обаче, след смъртта на техния учител, "се превърнали в банда шарлатани, които безсрамно експлоатирали лековерието на своите съвременници."
Но най-важната от кабалистичните групи била тази на франкистите, които понякога били известни като зохарити, сиреч "озарени", кръстени така заради тяхната привързаност към "Зохар" - "книгата на светлината". Същите били още известни в тяхното родно място Подолия като "шабатаи-цвисти", наричани така заради тяхната вярност към лъжливия месия от предишното столетие - една ерес, "поддържана в тайните кръгове, които имали нещо общо с някаква масонска организация". Основател на тази секта бил Яков Франк - дестилатор на ракия, който бил отлично запонат с ученията на Кабалата и който през 1755 г. събрал около себе си голяма свита последователи в Подолия. Там живял в ориенталско великолепие, поддържано от огромно богатство, чийто източник никой не е успял да открие. Преследването, на което той бил подложен от равините, накарало католическото духовенство да защити каузата му, след което Франк се оставил на милостта на епископа на Каминик и изгорил публично Талмуда, обявявайки, че признава камо "Зохар", която както се оправдава той, приемала, учението за Троицатта. Така зохаритите "твърдят, че смятат месията-избавител за едно от трите божества, но пропускат да уточнят, че считат за месия Шабатай Цви". Този маньовър очевидно заблужада епископа и през 1759 г. зохаритите се обявяват за обърнати в християнската вяра. После се кръщават, като между тях е и самият Франк, който приема името Йосиф. "Обаче неискреността на франкистите скоро става очевидна, защото те продължават да се женят само помежду си и благоговеят пред Франк, като го наричат "Светия Учител". Скоро станало ясно, че макар да се придържали открито към католическата вяра, в действителност те продължавали да изподявдат тайно юдаима. Освен това станало известно, че Франк се стараел да минава за мохамеданин в Турция; "затова той бил арестуван във Варшава и предаден на християнския трибунал под обвинението, че се е престорил как приема християнството и че разпространявал гибелна ерес". За разлика от своя предшественик-отстъпник Шабатай Цви, Франк не стига до преждевременен край, но след като го пускат от затвора, продължава да се възползва от лековерието на пристияните и пътува често до Виена с дъщеря си Ева, която успява да подмами благочестивата Мария Терезия. Но тук също "биват разкрити сектантските планове на Франк" и той бил принуден да напусне Австрия. Накрая се заселва в Офенбах и след като другите евреи го подпомогнали с щедри субсидии, той подновил предишния си разкошен начин на живот:

"със свита от няколкостотин красиви млади евреи от двата пола; били забелязани постоянно пристигащи при него каруци с пратки пари, предимно от Полша; той излизал много тържествено навън всеки ден, за да произнася молитвите си в откритото поле; возел се в карета, теглена от коне с благородно потекло; десет или дванадесет улани в червени или зелени униформи, които блестели от позлатата, яздели до него с пики в ръце и гребени на шапките си във формата на орли или еленеи, или на слънцето и луната... Неговите последователи вярвали, че е безсмъртен, но през 1791 г. той умира; погребението му било също толкова пищно, както начинът му на живот - 800 души го следвали до гроба."

И така, оказва се невъзможно да проучим кариерите на тези магьосници в Полша и Германия, без да си спомним за техните двойници във Франция. Далечната прилика между "барон фон Офенбах", "граф дьо Сен-Жермен" и "граф Калиостро" веднага става очевидна. Всички твърдят, че извършват чудеса, всички живеят в изключително великолепие, благодарение на богатство, което идва от неизвестен източник. Единият със сигрност е евреи, а за другите двама се предполага, че са евреи, обаче за всичките е известно, че са кабалисти. Освен това и тримата прекарват много години в Германия и именно докато Франк се представя за барон фон Офенбах близо до Франкфурт, Калиостро бива приет в Ордена на Строгото Съблюдение в някаква подземна зала на няколко мили от този град. Известно е, че на един по-ранен енап от кариерата си последният е посещавал Полша, откъдето е родом Франк. Можем ли да повярваме, че всички тези хора, чиито кариери толкова необичайно си приличат и които живеят по едно и също време, на едни и също места, не поддържат абсолютно никакви връзки помежду си? Само съвпадение ли е, че тази група от еврейски кабалисти-чудотворци е съществувала в Германия и Полша точно в този момент, когато кабалистите-магьосници се появяват във Франция? Съвпадение ли е, че Мартин Паскуали основава своята "кабалистична секта" на илюминатите през 1754 г., а Яков Франт - своята секта зохаритите (или озарените) през 1755 г.?
Освен това, когато знаваме от чисто еврейски източници, че Ба'ал Шем Хайлприн имал много ученици и те са "се превърнали в банда от шарлатани, които безсрамно експлоатират лековерието на своите съвременници", а Ба'ал Шем Тов и Яков Франк имали също много последователи, несъмнено тук можем да открием произхода на тези мистериозни магьосници, които се пръснали из Европа по онова време.
Веднага ще ни зададат въпроса: "Но как би могло да се докаже, че някой от тези Ба'ал Шем-и или кабалисти е свързан с масонските или тайни общества?" Отговорът ни е: документалните свидетелства показват, че най-важният Ба'ал Шем от онова време, който е известен като "Предводителят на ввсички евреи", е бил посветен в свободното зидарство и е имал пряка връзка с лидерите на тайните общества. Ако в такъв случай се съгласим, че нито за Сен-Жермен, нито за Калиостро може да се докаже, че са евреи, тк става дма за човек, замесен в движението, но по-важен и от двамата; човек, относно чиято националност не може да има абсолютно никакво съмнение.
Тази забележителна личност, известна още като "лондонският Ба'ал Шем", е един еврейски кабалист на име Хаим Самуел Яков Фалк - наричан също доктор Фалк, Фолк, де Фалк или Фолкън, - роден през 1708 г. вероятно в Подолия. Допълнителният факт, че неговите събратя евреи го смятат за привърженик на месията Шабатай Цви показва ясно неговата връзка с подолските зохарити. Следователно Фалк не е изолиран случай, а е бил член на една от групите, описани в предишните ситуации. Следващият текст е резюме от описанието на лондонския Ба'ал Шем в Еврейската Енциклопедия:

"Фалк твърди, че притежава тавматургични способности и че може да открива скрити съкровища. Архенхолц разказва за някои чудеса, които видял Фалк да извършва в Брунсуик и които той приписва на необикновени познания в областта на химията. Във Вестфалия по едно време го осъждат да бъде изгорен за магьосничество, но той избягва в англия. Тук Фалк бива приет гостоприемно и бързо печели слава като кабалист и чудотворец. Разказват се много истории за неговите способности. Той накарал една малка свещ да свети със седмици; някакво заклинание пълнело мазето му с въглища; посуда, оставена при съдържател на заложно съща, се връщала в ддома му. Когато един пожар застрашил Великата Синагога, той отклонил бедствието, като написал четири еврейски букви на колоните на вратата."

Когато пристига в Лондон през 1742 г., Фалк изглежда е бил без средства, но скоро след това хората виждат, че притежава забележително богатство, живее в удобна къща на площада Уелклоуз, където има своя частна синагога, а масата му краси златна и сребърна посуда. В неговия дневник, който все още се съхранява в библиотеката на Обединената синагога, се споменава за "мистериозни пътувания" до Епинг Форест, за събрания, за някаква зала за събирания в гората и за заровени там сандъци със злато. Твърди се, че веднъж, когато той пътувал по Уайтчепъл Роуд, задното колело на каретата му изскочило; това уплашило кочияша, но Фалк му наредил да продължава да кара и колелото следвало каретата през целия път до гората.
Историите за чудотворните способности на Фалк са твърде многобройни, за да ги разказвам тук, но едно писмо, писано от ентусиазиран еврейски почитател - Сусман Шесновци,до неговия син в Полша ще ни покаже репутацията, на която той се е радвал:

"Чуй, мой любими сине, за изумителните способности, поверени на един човешки син, който наистина не е човек, а светлина на пленничеството... свещена светлина, свят човек... който живее понастоящем в големия град Лондон. При все това не мога да го разбирам напълно заради неговата приказливост и заради това, че той говори като жител на Йерусалим... Стаята му се осветява от сребърни свещници, закачени по стените, и от една лампа в центъра, която е направена от ковано чисто сребро. И макар че в нея има масло, колкото за един ден и една нощ, тя не угасва три седмици. Веднъж той остана уединен в дома си шест седмици, без храна и нещо за пиене. Когато накрая поивка десет души да влязат, завариха го да седи на нещо като трон, на главата му имаше златист тюрбан, а на шията му висеше златна верига с окачена сребърна звезда, на коята бяха изписани свещени имена. Наистина този човек няма равен на себе си в неговото поколонеие заради своето познание за свещените мистерии. Не мога да разкажа за всички чудеса, които той извършва. Благодарен съм, че съм сметнат за достоен да бъде приет сред тези, които живеят в сянката на неговата мъдрост... Знам, че мнозина ще повярват на думите ми, но други, които не се занимават с мистерии, ще им се присмиват. Затова, сине мой, бъди много вннимателен и покажи това писмо само на мъдри и дискретни хора. Защото тук, в Лондон, тази работа досега не е била разкрита на никого, който не е от нашето Братство."

Уважението, на което Фалк се радва в еврейската общност, включително от страна на главния равин и равина на новата синегога, изглежда е събудило негодуванието на неговия събрат по вяра Емден, който го разобличава, че е последовател на лъжливия месия и че експлоатира християнското лековерие.

"Фалк е изградил положението си, претендирайки, че е адепт на практическата Кабала, посредством която, както сам твърди, можел да открива скрити съкровища; чрез преструвките си той е впримчил един заможен човек, чието богатство е задигнал с измама, така че последният е приуден да разчита на подаяния от равина, обаче, въпреки това, богатите християни пръскат парите си за него, докато самият Фалк ги раздава щедро на хората от своето Братство, така че те да могат да разнасят славата му."

Общо взето изглежда, че Фалк е проявявал крайна предпазливост в отношенията си с християнските търсачи на окултно познание, защото Еврейската Енциклопедия след това съобщава: "Архенхолц споменава за един принц от кралски произход, който се обърнал към Фалк за помощ в търсенето на философския камък, но му била отказана". Въпреки това Хайюм Азулай споменава следното:

"През 1778 г. в Париж маркиза дьо Крона твърдеше за него, че лондонският Ба'ал Шем я е учил на Кабалата. Изглежда Фалк е поддържал приятелски отношения със странния авантюрист барон Теодор де Нойхоф... Главните приятели на Фалк бяха лондонските банкери Аарон Голдсмит и неговият син. Една рискована и успешна спекулация му даде възможност да придобие значително богатство. Той остави големи суми за благотворителни цели и надзирателите на Обединената синагога в Лондон все още раздават годишно някои суми, оставени от него за бедните."

Нищо от казаното дотук не ще накара някой да предположи, че Фалк може да бъде смятан за черен магьосник; затова е изненадващо, че доктор Адлер отбелязва в "Списанието на джентълмена" от септември 1762 г. как едно страшно описание на някакъв еврейски кабалист "очевидно се отнася до доктор Фалк, въпреки че неговото име не е споменато". Този човек е описан като "покръстен евреин" и "най-големият измамник и негодник в целия свят", който "e бил затварян навсякъде и е бил прогонван от всички германски провинции, а също е бил бичуван понякога публично, така че гърбът му е изгубил цялата си стара кожа, след което пак е станал като нов, обаче той не се е отказал от своите злодеяния, а е станал още по-лош". След това писателят разказва, че кабалистът предложил да го научи на някои мистерии, но обяснил, че преди да участваме в каквито и да е "експерименти от така наречените божествени мистерии, трябва първо да избягваме всички църкви и култови места, защото са нечисти"; след това той обвързал своя посветен с една много силна клетва и му казал, че трябва да открадне еврейска библия от един протестант и да си набави "един фунт кръв от вените на някой честен протестант". В резултат на това посветеният задигнал всички вещи на един протестант, но източил от самия себе си около три четвърти от фунта кръв, която дал на магьосник. Същият описва церемонията така:

"На следващата нощ, около единадесет часа, двамата отидохме в моята градина и кабалистът сложи във всеки ъгъл на градината по един кръст, намазан с моята кръв, а в средата й постави три концентрични кръга... В първия кръг бяха написани на еврейски всичките имена на Бога; във втория бяха написани всичките имена на ангелите; а в третия беше написан текстът на първата глава от светото Евангелие на свети Йоан и той беше написан изцяло с моята кръв."

Жестокостите, извършени след това от кабалиста спрямо един козел, са твърде отвратителни, за да ги преписвам. Действително цялата история прилича на куп глупости и не би си струвало да я цитирам, ако не беше фактът, че тя явно е била взета насериозно от доктор Адлер като описание на великия Ба'ал Шем.
Фалк умира на 17 април 1782 г. и епитафията на неговия гроб в гробището на Глоуб Роуд при Майл Енд "свидетелства за неговите добродетели и ортодоксалност": "Тук е погребан... старият и почтен човек, една велика личност, която дойде от Изтока, един изкусен мъдрец, един адепт в Кабалата... Неговото име бе известно по целия свят и на далечните острови" и тн.
В такъв случай това несъмнено е портретът на една твърде забележителна личност, човек, известен със своите способности в Англия, Франция и Германия, посещаван от един принц от кралски произход, търсещ философския камък, и провъзгласен от един негов съплеменник за човек, нямащ равен на себе си в своето поколение заради познанията си; обаче докато Сен-Жермен и Калиостро фигурират във всеки разказ за магьосниците от 18 век, то само в изключително юдейски или масонски съчинения, не предназначени за широката публика, се споменава за Фалк. Дали тук не се натъкваме на поразително доказателство за истинността на казаното от мосю Андре Барон: "Помнете, че вечното правило на тайните общества е истинските лидери никога да не се показват"?
Сега ще ни зададат въпроса: има ли доказателство, че Фалк е свързан с някакви масонски или тайни общества? Действителност, в описанията, дадени от Еврейската Енциклопедия, думата свободно зидарство не е спомената нито веднъж. Но на будещия любопитство портрет на Ба'ал Шем, който е приложен към тях, го намира двойният триъгълник или печатът на Соломон, известен сред евреите като "Щитът на Давид" и представляващ важен символ в масонството.
Освен това от значение е, че в "Кралската масонска енциклопедия", съставена от розенкройцера Кенет Макензи, намираме една дълга и подробна статия, посветена на Фалк, макар че пак не се споменава неговата връзка със свободното зидарство. Можем ли при това положение да не стигнем до заключението, че в някои вътрешни масонски кръгове значението на Фалк е признавано, но не трябва да бъде разкривано на непосветените? В горепосочената книга, която внася своя принос към Ars Quatuor Coronatorum (Изкуството на четирима коронясани), г-н Гордън Хилс си позволява някои невинни размишления за ролята, която Фалк може би е играл в масонското движение. "Ако", отбелязва авторът, "еврейските братя бяха въвели кабалистичните познания в така наречените Висши степени, то той е човекът, който ако е бил масон, би бил във висша степен подготвен да осъществи това".
Действително Фалк е много повече от масон; той е висш посветен - върховният оракул, към който се обръщат за наставления тайните общества. Всичко това се разкрива след няколко години в кореспонденцията между Савалет дьо Ланж и маркиз дьо Шефдебиен, на която се позовах в предишната глава. Така в досиетата на водещите окултисти, предоставени от Савалет, откриваме следната бележка за лондонския Ба'ал Шем:

"Този доктор Фалк е известен на много германци. Той е изключителен човек във всяко отношение. Някои хора вярват, че е "Предводителят на всички евреи" и приписват чисто политически планове на всичко изумително и необикновено в неговия живот и поведение. За него се споменава по много любопитен начин и като за розенкройцер в Memoirs of the Chevalier de Rampsow. Той е преживял приключения с маршал дьо Ришельо, великия търсач на философския камък. Забъркал се е в странна история с принц Роан Гемене и кавалера дьо Люксембург - една история, свързана с Луи 15, чиято смърт докторът предсказва. Той е почти недостъпен. Минава за изключителен човек във всички секти на посветени в тайните науки. Понастоящем той е в Англия. Барон де Глайхен може да ви даде много сведения за него. Опитайте да научите нещо повече във Франкфурт."

В бележките за други личности името на Фалк отново се среща и пак е подчертано неговото значение като висш посветен:

"Леман, ученик на Фалк...
 Барон де Глайхен... тясно свързан с Вектер и Вакенфелд... Той познава Фалк...
Барон де Валденфелс... е, според това, което знам от барон де Глайхен, принцовете на Дамщадт... и други, най-интересният човек, с когото трябва да се запознаем вие и аз. Ако се запознаем с него, той може да ни даде най-пълните сведения за всички най-интересни обекти за изучаване. Той познава Фалк и Вектер.
Принц Луис д'Хармщадт... също е член на Събраните приятели, достигнал е дванадесета степен и отговаря за Директориите. Той е работил в младостта си с един евреин, за когото вярва, че е бил обучаван от Фалк..."

В такъв случай тук, зад организацията на Строгото Съблюдение, на Събраните приятели и на Филалетите съзираме най-накрая един от тези истински посветени, чиято самоличност е била скривана толкова грижливо. Защото Фалк, както виждаме в тези бележки, не е усамотен мъдрец; той има ученици, а за да бъдеш един от тях, трябва да бъдеш допуснат във вътрешните мистерии. Дали Калиостро е един от тези адепти? Тук ли можем да търсим обяснението на "Египетския Ритуал", измислен от него в Лондон, както и на случайното откриване на една сергия с книги в този град на онзи кабалистичен документ, съставен от загадъчния "Джордж Кофтън", чиято самоличност никога не е била разкрита? Бих изказала предположението, че цялата история за сергията с книги е измислица и че не от някакъв ръкопис, а именно от Фалк Калиостро е получил своите наставления. Следователно ритуалът на Калиостро е в действителност скрит кабализъм.
Заинтригуващата кореспонденция на Савалет дьо Ланж подсказва още и че Фалк е само един от няколкото Скрити Повелители. Четем, че "Шрьодер има за учител един старец от Швабия", и се твърди, че от него също е бил обучен в масонството и барон де Вехтер, който е станал един от най-важните посветени в Германия. Съответно де Вехтер е изпратен от своя орден във Флоренция, за да проучи още тайни и някои прочути писмени съкровища, за които Шрьопфер, барон де Хунд и други са чували, че Апрози, секретарят на Претендента, може да им даде сведения. Обаче Вехтер пише, че всичко, което те са казали по втория въпрос, е измислица, но че той е срещнал във Флоренция някакви "Братя от Светата Земя", които го посветили в удивителни тайни; по-специално един от тях, описан като "човек, който не е европеец", бил "го обучил отлично". Освен това де Вехтер, който е потеглил на път като бедняк, се връща отрупан с богатства, добити, според неговите събратя масони, от "Азиатските братя", с които той се срещал често във Флоренция и които владеели изкуството за правене на злато. В такъв случай бих изказала предположението, че те са членовете на "Италианския Орден", за който споменава г-н Тъкет - един орден, за който подобно на Шрьопфер и де Хунд и той си въобразява, че е свързан с якобитите.
Но всички тези тайни източници на форми на обучение са обгърнати в мистерия. Докато Сен-Жермен и Калиостро - който е споменат в тази кореспонденция с лека насмешка - стават център на вниманието, истинските посветени остават на заден план. Фалк е "почти недостъпен"! Обаче един сякаш позабравен документ от този период може да хвърли известна светлина върху важната роля, която той играе зад кулисите в масонството.
Можем да напомним, че Архенхолц е говорил за някои чудеса, които видял Фалк да извършва в Брансуик. През 1770 г. германският поет Готхолд Ефраим Лесинг е назначен за библиотекар от херцога на Брунсуик в този град. Славата на Фалк може да е стигнала до ушите му по това време. Във всеки случай през 1771 г. Лесинг, след като се е присмивал на свободното зидарство, е посветен в една масонска ложа в Хамбург и през 1778 г. той публикува не само прочутата си масонска драма "Мъдрецът Натан", но и пише пет диалога за свободното зидарство, които посвещава на херцога на Брунсуи - Великия майстор на всички германски ложи и които той озаглавява "Ернст и Фалк: Разговори за свободното зидарство."
Приятелството на Лесинг с Мозес Менделсон е довело до популярната теория, неподкрепяна обаче от никакво конкретно доказателство, че еврейският философ от Берлин го е вдъхновил при създаването на образа на Натан, но дали не е бил вдъхновен също толкова и от чудотвореца от Брунсуик? Както и да е, в случая с диалозите има по-малко основание за съмнение. Фалк е споменат по име и е представен като посветен във висшите мистерии на свободното зидарство. Това, разбира се, не е обяснено от коментаторите на Лесинг, които не дават указание за разкриване на неговата самоличност. Очевидно е, че поетът е направил страхотен гаф, като е издал такава тайна, защото след публикуването на първите три диалога и докато последните два се разпространяват тайно във вид на ръкопис сред двободните зидари, една заповед на херцога на Брунсуик забранява тяхното публикуване под предлог, че е опасно. Въпреки тази забрана, остатъкът от поредицата е отпечатан, макар и без позволението на Лесинг, през 1870 г. с предговор от една непозната личност, която твърди, че не е масон.
Диалозите межд Ернст и Фалк осветляват по един любопитен начин влиянията върху свободното зидарство в този период и будят огромен интерес, когато самоличността на двамата въпросни господа бива разкрита. Така Ернст, за когото Лесинг очевидно се представя, в началото не е масон и докато седи с Фалк в една гора, разпитва висшия посветен за целите на Ордена. Фалк обяснява, че свободното зидарство е съществувало винаги, но не под това име. Истинсската му цел никога не е била разкривана. Привидно то изглежда като чиста филантропска организация, но в действителност филантропията не играе никаква роля в неговия план, а целта му е да се стигне до състояние на нещата, което ще направи филантропията излишна. За пример Фалк да един мравуняк в корените на дървото, под което са седнали двамата. "Защо", пита той, "човешките същества да не живеят без управление като мравките или пчелите?" След това Фалк излага своята идея за Световна Държава или по-скоро за федерация от Държави, в която хората вече няма да бъдат разделяни от национални, социални или религиозни предразсъдъци и в която ще съществува по-голямо равенство.
В края на третия диалог има промеждутък, през който Ернст си отива и става свободен зидар, но след като се връща, изказва пред Фалк разочарованието си от това, че е открил колко много масони са се забъркали в такива безсмислици като алхимията или викането на духове. Други отново се стремят да възкресят * * *. Фалк отговаря, че макар великите тайни на свободното зидарство да не могат да бъдат разкрити от никой човек, дълго е било държано в тайна едно нещо, което сега ще бъде разкрито на широката общественост и това е родствената връзка между свободните зидари * * *. * * * всъщност са свободните зидари от своето време. От контекста и от това, че Фалк споменава за сър Кристофър Рен като за основател на съвременния Орден, ми се струва вероятно звездичките да обозначават розенкройцерите.
Най-интересното в тези диалози обаче е намекът, който Фалк прави постоянно, а именно, че има нещо зад свободното зидарство, нещо много по-старо и много по-широкообхватно в целите си от Ордена, известен за момента под това име - съвременните масони в по-голямата си част само "си играят на него". Така, когато Ернст се оплаква, че истинското равенство не е било постигнато в ложите, тъй като в тях не се допускат евреи, Фалк отбелязва, че самият той не ги посещава и че истинското свободно зидарство няма външни форми. "Една ложа има същата връзка със свободното зидарство, каквато има църквата с вярата." С други думи истинските посветени не излизат на сцената. В такъв случай тук виждаме ролята на "Скритите Повелители". Нищо чудно, че диалозите на Лесинг са смятани за твърде опасни, че да бъдат публикувани!
Освен това в представата на Фалк за идеалния обществен строй и в неговото обвинения срещу това, което той нарича "буржоазно общество", намираме ключ за разбирането на движенията с изключително значение. Дали системата на мравуняка или кошера не се е оказала, както посочих другаде, моделът, по който съвременните анархисти от Прудон нататък са съставили плановете си за реорганизиране на човешкия живот? Нима идеята за "Световна държава" или "Световна република" не се превърна в боен вик на днешните интернационални социалисти, масони от Великия Ориент, теософи и световни революционери? 
В такъв случай дали Фалк е бил революционер? Това пак ще бъде оспорено. Фалк може да е бил кабалист, свободен зидар, висш посветен, но как може да се докаже, че е имал някаква връзка с лидерите на френската революция? Да погледнем пак в Еврейската Енциклопедия:

"Смята се, че Фалк.... е дал на орлеанския херцог - за да осигури неговото право на наследяване на трона - един талисман, представляващ пръстен, за който се говори, че Филип Егалите го е пратил, преди да се качи на ешафода, на една еврейка на име Жулиет Гудш, която го предала на своя син, по-късно известен като Луи Филип."

Барон де Глайхен, който "познавал Фалк", споменава за един талисман от лапис лазули, който орлеанският херцог получил в Англия от "знаменития Фалк Шек, пръв равин на евреите" и казва, че една известна окултистка - мадам дьо ла Кроа, си въобразявала, че го е унищожила със ,,силата на молитвата". Но теорията, че той е оцелял, е потвърдена допълнително от сведенията, предоставени от еврейските източници на г-н Гордън Хилс, който твърди, че Фалк е бил ,,във връзка с френския двор посредством особата на ,,принц Емануил", когото описва като слуга на френския крал, и добавя, че пръстенът-талисман, който той дал на орлеанския херцог, ,,все още е собственост на семейството, като е преминал в ръцете на крал Луи Филип и оттам е попаднал при парижкия граф".

В такъв случай един факт се мержелее в мрака, който обгръща тайната сила зад орлеанисткия заговор - факт с изключително значение, за който узнаваме от чисто еврейски източници: херцогът се е срещал с Фалк, когато е бил в Лондон и Фалк е подкрепял плана му да узурпира властта. Така зад архиконспиратора на революцията стои ,,Предводителят на всички евреи". Може би тук, в ,,сандъците със злато" на Фалк, можем да намерим източника на някои от заемите, дадени в Лондон от орлеанския херцог за финансирането на революционните размирици - злато, описвано толкова абсурдно като ,,златото на Пит"?
Пряката връзка между атаката срещу френската монархия и еврейските кръгове в Лондон е показана допълнително то едно любопитно продължение - размириците, подклаждани от Гордън.
През 1780 г. слабоумият лорд Джордж Гордън (както го описва един еврейски автор) - шефът на така наречената ,,протестантска" мафия, се отправя към парламента, за да протестира срещу законопроекта за отменяне на закона, който лишава от права римокатолиците, а след това пристъпва към реализиране на своя план за опожаряване на Лондон. През следващите пет дни, в които избухват размирици, е унищожено имущество на стойност 180 000 лири стерлинги. След това ,,потомъкът на херцогската фамилия Гордън доказва трайността на своята любов към протестантизам с приемането на еврейската вяра" и е удостоен с най-големи почести в синагогата. Същият еврейски автор, който го е описал по-рано като слабоумен, цитира този панегирик на неговата ортодоксалност; ,,Той съблюдаваше стриктно еврейските обичаи; всяка сутрин го виждаха да носи амулети между очите и на сърцето.. Съботният му хляб беше опечен по обичая на евреите, виното му беше еврейско, месото му беше еврейско и той беше най-добрият евреин в паството на Израел." Веднага след като приема юдаизма, той публикува в Общественият осведомител клеветата срещу Мария Антоанета, която става причина за затварянето му в Нюгейт.
Днес знаем, че лорд Джордж Гордън се е срещал с Калиостро в Лондон през 1786г. Нима не съществува вероятност авторът на неприличния памфлет и магьосникът, замесен в атаката срещу честта на кралицата чрез аферата с огърлицата - единият евреин по вяра, другият, както се твърди, евреин по произход - да са имали някаква връзка с еврейския поддръжник на Филип Егалите, чудотворецът от площад Уелклоуз?
Но вече се е появил един по-голям гений от Фалк или Калиостро, от Паскуали или Савалет дьо Ланж, гений, който събирайки в ръцете си нишките на всички заговорие, е в състояние да ги сплете в един гигантски план за унищожаване на Франция и света. 


Източник: "Тайни общества и подривни движения" на Неста Х. Уебстър 

Публикуване на коментар

0 Коментари