Орлите умират в полет!

В разгара на Втората световна война англо-американските военновъздушни сили провеждат десетки бомбардировки над Царство България, довели до много разруха, смърт и страдание на местното население. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече. Въпреки трагичните обстоятелства героизмът на българския воин не остава на заден план. Българинът за пореден път доказва, че е готов да брани Отечеството си на всяка цена, макар и да е в пъти превъзхождан от врага.

На 20 декември 1943 г. по време на въздушен бой загива българският офицер и летец изтребител поручик Димитър Списаревски (посмъртно капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г., кавалер на ордена "За храброст). Едва ли има български националист, който да не настръхва при споменаването на името на летеца или да не се изчервява, говорейки за неговия принос към общото благо.
Капитан Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. Кръстен е на загиналия му в Междусъюзническата война чичо, а приятелите му го наричат Спаич. През 1919 г. Южна Добруджа за втори път е откъсната от България, бивайки заграбена от Румъния. Вследствие на протестна изява от страна на баща му, семейството е изгонено от кътчето и отива в Лом. Димитър оформя националните си възгледи заради разказите на дядо си за българската бойна слава, а през 1931 г. семейството се премества в София, където бъдещата торпила учи във Втора Софийска Мъжка гимназия (дн. 22 СОУ), в която има кръжок по авиация. В този момент се появява мечтата му да стане летец. Избран е за знаменосец на гимназията заради своята красота, интелигентност и родолюбие. Заклет спортист, футболист от 1933 г. до 1935 г. в ПФК Левски София. Записва се във ВНВУ, където заради бурния му характер е откомандирован и изпратен на редническа служба в Ямбол. На 6 май при ежегодния военен парад връчва молба лично на Н. В. Цар Борис III за възстановяване във Военното училище като юнкер. През 1938 г. е командирован в Германия, където побеждава въздушния си учител, а през 1939 г. завършва с отличен най-престижната изтребителна школа във Вернойхен. След идването си с България става подпоручик, а по-късно - поручик. Отрича антиеврейските настроения, като измъква арестувана еврейка от полицаи. Твърдо заявява, че "пръве хвърли бомба отгоре и няма да позволи да бъдат екстрадирани евреите по Дунава". Набил абитуриенти на бала им, защото вместо да пеели български военни маршове, слушали модерни за времето си чуждестранни мелодии. Ротният му командир казва, че капитан Списаревски сам е научил новоприсъединилите се войници от Добруджа, Македония и Беломорска Тракия да четат и пишат на български език. Според Дянко Марков и Иван Григоров Списаревски е участвал в легионерското движение, но брат му Иван Списаревски твърди, че макар и да не е бил легионер, е бил националист и никак не е обичал ремсистите и комунистите (които по-късно скриват информацията за неговата личност, която тъне в забрава). Възхищавал се е на националистическите сдружения заради мащабната им дейност против Ньойския диктат. На 20 декември 1943 г. вражеските военновъздушни сили, числено превъзхождащи българските, се насочват към София. Това е първият и последен боен полет на капитана, в който сваля една и чрез въздушен таран се врязва в друга летяща крепост, макар и да знае, че отива към смърт. Пада в село Долни Пасарел, а трупът му е разпознат по сребърната верижка с кръстче.
Тази си саможертва той извършва, за да спаси хиляди жени, деца и мъже от сигурна смърт.

На 20 декември 2019 г. Български Национален Съюз (БНС; bgns.net) ще проведе традиционното поклонение, към което ще се присъединим и ние от Бял фронт, до лобното място на капитана в планината над село Долни Пасарел. Сборният пункт е площадът в центъра на селото, а часът на срещата е 19:30. Всеки, който желае да се присъедини, е добре дошъл, а желаещите да пътуват от София с нас и БНС, могат да пишат на имейла им info@bgns.net.

Публикуване на коментар

0 Коментари