Ролята на водачеството

Водачеството е от особено важно значение за всяко едно нещо, тъй като Вселенският Ред означава йерархия, което предполага висшите (силните) да владеят над низшите (слабите). Най-голямото благо и най-съвършената хармония са възможни само когато добрите хора поемат ролята на водачеството. Тази роля в практиката винаги е представлява тежест за водачите( нещо, което тези, които разбират това само на теория, не забелязват), защото във воденето на хора и взимането на решения съществуват истински затруднения. В тази статия ще изложим и обясним някои принципи на водачеството.


Животът е страдание

По този начин се превежда Първата Благородна Истина от ученията на будизма. "Съществуването е вечно страдание", рекъл Сидхарта Гаутама, по-известен като Буда. Според него единственият начин за избягване на страданието е "откъсването [от света]", което означава да спрем да се интересуваме от случващото се около нас. На пръв поглед това не е в особено съответствие с нашия Светоглед. Въпреки това неговото твърдение всъщност е доста вярно: Има непрекъснато страдание по света и каквото и да правим, няма как да го спрем. Всичко, което можем да направим, е да променим страданието около нас, да го превърнем от една форма в друга, да го прехвърлим от един човек върху друг, от един момент в друг. Например:
  • Яденето на сладки ще ни накара да забравим притесненията си за момент, но по-късно ще усещаме болка, когато зъбите ни изгният.
  • Заемът на пари за закупуване на автомобил ще натовари бъдещето ни със смазващи финансови задължения.
  • Леженето на удобно меко легло през целия ден ще накара мускулите и костите ни да атрофират, което ще доведе до огромна вреда по-късно.
  • Поддържането на тялото ни във форма изисква страдание във фитнеса.
  • Ако откраднеш хляб, за да се заситиш, ще причиниш страдание на друг.
Но вместо да се оплакваме от цялата тази болка, ние като поддръжници на Истината я приемаме като неизбежна част от живота, без която Вселенският ред не може да съществува. Чрез болката природата ни казва, че правим нещо неправилно и трябва да променим начина, по който го правим. Болката ни мотивира, дава ни енергия и ни удря с камшик, когато сме долу, за да покажем смелост и да се изправим.

Водачът като арбитър на саможертвите

Всички човешки действия причиняват страдание у някого или нещо. Убиваме животни и растения, за да се храним. Настъпваме насекоми и растения с всяка една стъпка, която предприемем. Само дишайки, убиваме безброй микроорганизми. Същото важи за целия живот във Вселената, не само за хората. И всичко това е неизбежно. Тежестта на ролята на един водач идва, когато той трябва съзнателно да реши кой ще пострада и кой не вследствие на неговите решения. Всеки закон, който ще бъде приет, ще санкционира определени хора в полза на други:
  • Закон за опазване на околната среда ще санкционира хората днес в полза на бъдещите поколения. 
  • Закон за забраняване на пушенето на публично място ще накара пушачите да страдат, за да пощадят непушачите от вредата на дима.
  • Закон за мобилизация за война ще пожертва младите мъже в полза на жените, децата и възрастните хора. 
  • Трудовите закони карат собствениците на предприятия да страдат в полза на своите служители. 
Очевидно няма такова нещо като решение, което да е от полза на всички. Възможно е обаче да се гарантира, че страданието ще се усеща от хора извън определената група (банда, нация, раса).

Да бъдеш лидер означава, че ръководените от теб хора ти имат доверие във взимането на решения, които ще намалят страданието на групата - един вид те очакват да "изнесеш" болката извън нея. В по-големи групи това може също да означава да накараш по-малко ценните или по-малко желаните елементи от групата да страдат за сметка на другите, например чрез изгонване на ненадеждни членове, убиване на криминални елементи и т.н.

С други думи задачата на лидера е да реши кой ще страда най-много и кой ще бъде пощаден. Страдание така или иначе ще бъде причинено, но най-огромното ще е вследствие на бездействието на лидерите. Негова е отговорността да приеме тази ужасна задача и да "разпредели болката" по възможно най-добрия начин.

Провалът на либералното водачество

Сблъсквайки се с реалността на болката и необходимостта от взимане на трудни решения, националистите разумно планират бъдещето и се стараят да избегнат най-лошите резултати за своя народ. Но либералите, бивайки материалисти, не могат да се изправят пред истината по същия начин. В този случай те не могат да приемат механиката на страданието, защото техният "горд" идеал е да избегнат болката и дискомфорта. Така те имат само една основна политика: незабавно спиране на всички страдания. Когато има дилема и те са принудени да направят избор, има само един възможен избор: облекчаване на болката на най-слабия и най-уязвим член на обществото. Тъй като либералното ръководство е ограничено така, то не може да помогне, но може да създаде още по-големи страдания и хаос в дългосрочен план.
Очевиден пример е как се грижат за всякакви престъпници вместо да ги убиват( независимо колко тежко е престъплението), защото не могат да понесат да наранят никого. Това дава пиедестал на престъпниците да наранят много повече хора, отколкото в противен случай би било възможно. По-лек пример е как в тежки случаи те държат престъпниците затворени в продължение на десетилетия, за да не позволят да причинят щети на обществото, като големият разход се разпределя на невинните данъкоплатци. Така избягването на остро страдание за малко и вредно малцинство се превръща в по-мека болка за огромна маса хора, а общото количество болка нараства в обществото.

Ние разбираме това като морална страхливост. Хората са организирани в йерархия, като престъпниците и себеподобните им паразити стоят най-отдолу. Добрият водач никога не би позволил най-добрите елементи (независимо колко е малък техният брой) на обществото да страдат в полза на най-лошите. Хората ще се доверят и ще се възхищават на водач, който поддържа правилно своите приоритети.

Да бъдеш водач

Разликата между светогледа и идеологията е, че едното е дестинация, докато другото е наръчник за достигането й. По същия начин хората очакват две неща от техния водач: първо да им бъде предоставена ясна цел, идеал, за който да мечтаят, да бъдат вдъхновявани от водача и второ да бъдат управлявани за постигане на тази цел. Средностатистическият човек е страхлив колкото днешните либерали, които взимат дебилни решения за нас днес. Те нямат волята да жертват другите (както и да пожертват самите себе си) в тяхна полза, дори ако тези други са чужденци, врагове или безполезни престъпници.

Дори при група приятели решителното ръководство прави всичко по-гладко. Например представете си 10 приятели, плануващи някакво пътешествие. Ако няма никакво водачество, ще съществуват безкрайни конфликти между тях: Къде да отидат, кой за какво ще плаща, кой къде ще седи и кой ще кара дотам. Неизбежно резултатът ще бъде спор, водещ до някакъв компромис, при който всички са озлобени и тайно разочаровани. Но какъв ще е резултатът, ако някой от тях реши всичко това от името на групата? Тогава приятелите няма да бъдат озлобени, защото цялата вина за успеха или неуспеха на пътуването почива в ръцете на водача. Дори водачът да вземе лоши решения останалите приятели все пак ще бъдат облекчени, че някой друг е поел отговорност за неуспеха. Разбира се, някои решения ще причинят повече страдание у едни, отколкото у други, но това вече е без значение, тъй като болката е неизбежна част от преживяването. 

Водачеството е изключително ценно. Поемането на отговорност за трудни решения е добро облекчение за останалите. Взимането на добри решения обаче е дори по-ценно. Взимането на слаби решения пак е много по-добър вариант от анархията или демокрацията, които се появяват по подразбиране във всяка една социална ситуация, когато лидерството отсъства. Така че самопожертвайте се, направете крачка напред и кажете на хората какво да правят. Може и да не ви благодарят за това, но ще ви обичат заради това.



Публикуване на коментар

0 Коментари