Къде е Анди?

Къде е Анди? Този въпрос трябва да бъде насочен към политици, партийни и непартийни организации, а в това число се присъединяват и силните на деня.

Последният век в българската история изобилства от дати, чиито омърсители са от един и същи политически произход. На 28 декември 2007 г. на пл. Света Неделя в София бива пречупена една човешка съдба. Андрей Монов бива убит от антифашиста Джок Полфрийман. Впрочем само на същото място 82 години по-рано се случва най-големият терористичен акт в България именно от антифашисти (атентатът в църквата Света Неделя). Полфрийман е убеден анархокомунист, дошъл в България специално, за да убива внушителни и качествени кадри, яростни родолюбци, от етническо-българското ни общество. Такава фигура е бил и самият Андрей Монов, който след смъртта си се превръща в пример за подражание за приятелите си.



В това всъщност няма нищо необичайно, тъй като характерна черта на антифашизма е омразата към достойните личности. Към момента на смъртта си Андрей Монов е само на 20 години, студент.

На 19 септемри 2019 г. Апелативен съд - София, с председател Калин Калпакчиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, освобождават предсрочно антифашисткия убиец. Зад самото решение отявлено и подигравателно стои паразитиращата либерална марионетка на чуждестранни сили Български Хелзинкски Комитет. Между Калпакчиев и БХК съществува неприкрито другарство. Самият съдия получава два пъти наградата "Човек на годината", през 2013 г., а през 2016 г. бива награден за "безотказното му застъпничество за нуждата от дълбока реформа на съдебната власт", което само показва образуването и въздействието на либерален вредител в съдебната ни система в услуга на външни сили. Весислава Иванова играе ролята на съавтор на доклада на организацията пак през 2016 г. Пред предходната й 2015 г. името на Джок Полфрийман се появява в номинацията за същата награда "Човек на годината". БХК неведнъж са упорствали за преразглеждане на присъдата на Полфрийман, а през 2011 г. марионетката излиза с новина "Съдът изненадващо потвърди присъдата на Джок Полфрийман", макар и днес изненадващо красимиркъневските съжаления към семейство Монови да са налице, те по никакъв начин не се извиняват, а и не възнамеряват да се извинят за подривната им клеветническа кампания против техния син.

Адвокатът на Джок Полфрийман, твърдящ най-нагло и безочливо, че клиентът му едва ли не е невинен и е бил предизвикан от страна на тези "расистки" жертви, също не е избран случайно. (Много интересно е и какво бившият военен антифашист е правел с нож посред нощ из градските улици) Адвокатът на хладнокръвния убиец е неуспял кандидат за депутат от коалицията "Да, България", ръководена от Христо Иванов през 2017 г. Връзката между Калин Калпакчиев и Весислава Иванова и коалицията на бившия министър Иванов е идеално документирана и съхранена в българската история през изминалите години. Бие и на око фактът, че нито една масмедия не е била осведомена относно предстоящото предсрочно освобождаване на австралийския убиец, тъй като на съдиите им е много добре известно, че това би впрегнало обществени инициативи на българските граждани.

На 12 юни 2012 г. БХК заплаща държавна такса за регистрация на затворническото дружество на Полфрийман, в което се натрупват всевъзможни вариации от непотребни криминални престъпници. Същият терорист осъжда страната ни от Страсбургския съд.


Австралийският бездарник, освен че убива Андрей Монов, прави опит да убие и приятел на Монов - Антоан Захариев. През 2004 г.
напада други две момчета от собствената му страна.
Крайна цел на подривните му действия е, познайте, тяхната смърт, но за щастие момчетата се разминават с това благодарение на огромна доза късмет. Е, австралиецът тогава е бил непълнолетен и му се е разминало. За прекараното си време в затвора е получавал многократно наказания, саботирал е работната дейност на надзирателите и служителите в затвора, докато самият той там е работил едва 1 година и половина. Като реакционен отговор на безумните твърдения на разни либерали, антифашисти и полезните им идиоти, ще се позовем на коментара на един очевидец. Статия на Телеграф "Австралиецът ни нападна в гръб" излага свидетелство на приятел на Андрей Монов, гласящо, че на пияния антифашист момчетата му се сторили расисти, а той понеже бил защитник на правата на човека и било невъзможно да позволи някой да има различни от неговите възгледи, решил да сложи край на живота им, което от гледна точка на съвременните упадък, морална и духовна нищета е чиста проба правозащитничество. За повече информация относно извратения антифашист и Андрей Монов може да прочетете ТУК.

Има изчадия, за които обикновената присъда не е достатъчна. Джок Полфрийман е една от многото причини в България да бъде възвърнато смъртното наказание.

И все пак... Къде е Анди?

Публикуване на коментар

0 Коментари