Защо е редно да сме националисти


Национализмът като понятие е ясен на всеки българин. Идеологията на мултикултурализма няма толкова дълбоки корени при нас, колкото в Запада. В България са ясни понятията „национализъм“, „патриотизъм“, „родолюбие“ и всички означават едно и също нещо: любов към собствения народ. Но все пак има заблудени, либерални анти- националисти, които смятат тази любов за отживелица, за нещо вредно, нещо неестествено дори- смятат я за продукт на омразата в обществото. За един истински свестен човек обаче национализмът е задължителен, защото той е в природата ни.

Хората са социални животни, винаги сме живеели в групи и винаги ще го правим. Това е част от психиката ни, част от природата ни. Нищо не може да промени тази реалност. Нацията при хората е като групите при останалите социални животни- тя е каквито са стадото при тревопасните, глутницата при хищниците, ятото при птиците, пасажът при рибите, колонията/кошерът при насекомите и т.н. В зависимост от обстоятелствата, заобикалящата среда и самото животно, се променя и групата. При хората има и още един голям фактор - човешкият ум и технологията. В древни времена хората са живеели в малки групи, а с течение на времето тези малки групи са се обединявали и са се сформирали племена. В днешно време, благодарение на технологичните иновации в комуникацията, е възможно още по-големи групи хора да се чувстват близки и да общуват, да говорят на един и същи език и да споделят култура- изобщо да поддържат контакт и да са подобни един на друг телом и духом. Това са социалните групи на модерния свят. Без да осъзнаем, че нацията е едно напълно естествено човешко явление, няма как да разберем национализма.

Разбира се има и други категории, в които се разделят хората, но един човек, един индивид, може да бъде част от редица по-големи и по-големи категории, без това да премахва по-малките или обратното. За да обясним това по-ясно, ще го представим като графика и като хипотетичен пример:


Да вземем един средностатистически българин, да го наречем Симеон. Това е неговата идентичност като единичен и самостоятелен човек, индивид.

Да кажем, че е член на семейство Георгиеви. Той е част от своето семейство, както са и непосредствените роднини, като майка и баща, братя и сестри, синове и дъщери, така и роднини като братовчеди, лели и чичовци и т.н. Това е неговата семейна идентичност.

Да кажем, че той живее в сравнително малък град, където повечето хора се познават. Това са хората, които са му познати, близки, местни и т.н., хора, голяма част от които среща често и познава до определена степен. Това е местната му идентичност.

Той е българин, част от българската нация. Всички (етнически) българи са хора, с които споделя генетични, културни, езикови, исторически и други общи черти, хора, с които лесно може да комуникира, да се разбира и да познава. Той е част от този народ. Това е неговата национална идентичност.

Освен това, той е европеец, член на европейската/бялата раса. Етническите европейци са хора, с които споделя по-малки, но все пак значителни културни, езикови и исторически прилики, но преди всичко споделя генетични/биологични прилики. Хората от тази раса по инстинкт му изглеждат по-близки, по-привлекателни, по-приятни, отколкото членовете на други раси. Това не е в резултат на „социални фактори“, а на биологична реалност. Това, разбира се, не означава, че мрази другите раси, а просто, че природата го кара да се чувства по-близък до собствената си такава. Това е расовата му идентичност.

Той е човек, хомо сапиенс, това е биологичната му идентичност и всички хора са му близки, може да комуникира с тях и да споделя подобни биологични способности, нужди и белези. Това е неговата природна идентичност, неговият биологичен вид.

Та в крайна сметка Симеон не е само едно от тези неща. Той е всяко едно от тях. Няма как да спре да е едното, но да продължи да бъде другото. Това е реалността. Няма как да спре да е член на семейството си и да се грижи за тях, само защото принадлежи към обществото на някой град. Това е абсурдно, той ще продължава да прави и двете, като приоритетът му е по-малката и близка група ,без обаче да пренебрегва и по-голямата. Това важи за всичко както нагоре, така и надолу по гореспоменатата йерархия. Изрази като „Европейски гражданин“ или „Гражданин на света“, изтъркани и нелогични либерални клишета, са просто грешни. Един себеуважаващ се човек се грижи за себе си, за благополучието и развитието си. Един истински мъж / една истинска жена се грижи за семейството си, не пренебрегва нуждите на членовете му и прави това, което е добро и нужно за тяхното щастие и развитие. Един истински гражданин се грижи за благосъстоянието на местното си общество и близките му хора. Един човек се грижи за другите хора и когато може им помага, това го прави по-добър индивид и допринася за човечеството като цяло.

Тогава защо в днешните либерални и политически коректни идеологии и догми се пренебрегват две категории и дори се заклеймяват? Защо се счита за грешно да се грижиш за нацията и за расата си така както да се грижиш за семейството и близките си? Този, който се грижи за семейството си, не мрази другите семейства, нито мрази обществото си. Този който се грижи за своята нация/раса не мрази другите нации/раси, нито мрази човечеството. Солидарността към близките е природно заложена черта на всички живи същества, тя е природно заложена и в хората, но заради нарочно изкривена информация и политически доктрини реалността се деформира. Това, което природата ни е научила да правим, съвременният политически елит ни учи да пренебрегваме.

Това е причината да сме националисти. Защото е естествено и полезно чувство да обичаш и да се грижиш за близките си, за хората от твоята нация. Националисти сме не по случайност. Националисти сме, защото това е единственият правилен избор. Това е заложено в природата.




Публикуване на коментар

0 Коментари