Храната през погледа на националиста

Може да се каже, че Ницше е като земно съответствие на Скандинавския Бог Хеймдал, който тръби с рога Гялархорн, обявявайки началото на Рагнарьок и идването на множество Хтонични/Елементални сили (като Фенрир, Йормунганд, гигантите Йотуни, и т.н.), които ще обявят война на Боговете. Хеймдал предупреждава Боговете за началото на Рагнарьок, но Ницше съобщава на човечеството, че Залезът на Боговете вече е започнал, ние вече живеем в този период. Светът на човечеството е потопен под „водата”. В същото време обаче, Ницше насърчава идването на Елементалните гиганти (Титаните) чрез своята идея за Свръхчовека, човек, който сам си създава и налага закони.



„Отличително за Бронзовата Епоха е отприщването на принципите, които са подходящи за войнската прослойка, а именно гордостта, насилието и войната. Съответстващият мит е този за бунта на Титаните или Луцифер, или за опита на Прометей да открадне Олимпийския огън. Епохата на „гигантите” или на Вълка, или на „елементалните същества” е равна на алегорията, която съществува в различните традиции и е запазена чрез легендите и митовете на различните народи.”

Една от най-важните нужди на хората е Храната. В днешно време, храната се произвежда в невероятно изобилие от Системната индустрия и затова не се замисляме много за нея. Но ако целта ни е да бъдем независими от тази система и евентуално да я заменим, тогава не бива да пренебрегваме алтернативните видове производство на храна.

Сегашният вид земеделие не може да се поддържа дълго време. Изкуствените торове увеличават продукцията, но превръщат почвата в стерилна пръст. И тъй като добивът на нефт намалява, всички цени се покачват, включително и тези на хранителните продукти.

Пермакултурата е сравнително нов подход към производството на храна, който не разчита на изкуствени торове или на сложни машини, но има потенциала да бъде по-продуктивен от общоприетото съвременно земеделие.

Работейки с природата, а не срещу нея.

Общоприетите земеделски методи не са породени от разбирането на природата, а от опитите ни да я подчиним на нашите прищявки, с цел да направим животите си по-удобни. С течение на времето обаче се разрушава почвата и се усложняват проблемите. Посевите ни биват нападани от вредители и зарази, които изискват още по-сложни методи за контрол на вредителите. Земята става все по-неплодородна, което води до използването на огромни количества изкуствени торове.

Биолозите и  ботаниците са изучавали растенията и животните по научен начин вече стотици години, но общо взето техните открития не се използват от земеделците и земеделската индустрия. Пермакултурата се е породила точно от прилагането на нашето съвременно, научно разбиране от екологията, за да подобрим производството на храна.

Истината е, че горите са далеч по-продуктивни от нивите, независимо дали става дума за отглеждане на животни или растения, и на всичкото отгоре не се нуждаят от човешка намеса. Гората няма нужда от поливане, оране, садене, торене или защита от вредители. Гората просто си расте сама и увеличава продуктивността си с течение на времето. Нивата на практика е екологичен вариант на принципите на комунизма. Много добре изглежда на теория, но не се получава на практика, просто сме се научили да заобикаляме огромните проблеми, които се пораждат от тези земеделски методи.

Като националисти трябва да се научим да работим заедно с естествения ред, не против него. Така че е напълно логично да разберем как функционира гората и да използваме наученото за нашето земеделие.

Основни принципи и понятия:

Какви са някои от проблемите свързани със земеделието и какво можем да научим от природата, за да ги избегнем?

Първият е орането. То винаги е било трудоемко и бавно. Целта му е да се увеличи плодородието на почвата чрез разместването на слоевете и. Това създава бактериална активност и приближава долните минерали по-близо до повърхността. Но с течение на времето, почвата става все по-неплодородна. Разместването на слоевете всяка година пречи на формирането на (почвен) хумус, който представлява мека почва, пълна с бактерии. Евентуално всичките бактерии в почвата умират и минералите се изчерпват. Орането е лоша идея.

Нека обърнем внимание и на пестицидите. Защо отделяме толкова много време и пари за това да засипваме растенията с пестициди или изобщо да премахваме вредителите? Защо понякога губим цели реколти заради зарази? Това никога не се случва в стабилни екосистеми. Всеки „вредител” има естествени хищници, и ако реда в околната среда не е нарушен всички проблеми се решават сами. Създаването на огромни полета, насети само с един вид растение води до идеалното място за виреенето на вредител, който се храни с растението и не остава място за хищник, който да контролира броя на вредителя. Вместо това, пермакултурата не обръща внимание само на едно растение в цяла нива, а създава разнообразно място, където виреят различни насекоми и животни.

Ами торовете? Всеки сезон земята става все по-бедна на минерали и бактерии. Общоприетото земеделие се справя с това като изсипва химични торове за да обогати почвата отново по изкуствен начин. Евентуално това води до ерозия на почвата (плодородната земя се превръща в безплодна „пустиня”). При пермакултурата се сеят различни видове растения, като се смесват спрямо тяхната нужда от минерали и начин, по който обогатяват почвата. Също така, вместо да се премахват напълно растенията всеки сезон, неядливата част от растенията се оставя на полето, за да се разгради, по този начин обогатявайки почвата.

Сеенето също е голяма загуба на време и ресурси. Част от това е неизбежно, но много растения са многогодишни, т.е. не е нужно да се садят всеки сезон. Пермакултурата винаги предпочита многогодишни растения пред едногодишните, защото първите стават все по-продуктивни с течение на времето.

Това са няколко от основните разлики между общоприетото земеделие и пермакултурата. И все пак има много други принципи, които трябва да научим.

Предимства и недостатъци:

Очевидният недостатък на пермакултурата е това, че не използва типичните чисти и порядъчни полета, които могат да се обработват по механизиран и автоматизиран начин, а се ориентира към градините с широка разновидност от растителни видове, които не са организирани по редове. Това означава, че трудът, свързан с поддръжката на градината е сравнително малък, но трудът, свързан с обирането на реколтата е много повече. Не може да се извършва с машини.

Земята, върху която се практикува пермакултурата, ще става все по-плодородна с течение на времето, дори и без допълнителни човешки усилия. След като пермакултурната градина вече е създадена, може да си тръгнем и да се върнем след години и все пак всичко ще е наред в нея, с много малки промени. За сравнение, една нормална ферма ще бъде напълно унищожена ако не и се обръща внимание дори и за кратък период от време.

От друга страна, най-вероятно ще се отглеждат различни видове храна от общоприетите земеделски норми, по простата причина, че ще се избират правилните видове растения, съобразно климата, географията и други природни характеристики на земята. Това може да доведе до смяна на рецептите, и на диетата като цяло.

Диета:

Това е най-голямото предизвикателство, на което пермакултурните книги по принцип не обръщат внимание, защото ги пишат хипита. Пермакултурата се отдалечава от отглеждането на зърнени култури, тъй като това е твърде трудоемко без машини (или животни за работа). Според писателите това не е проблем, тъй като плодовите дървета и различните градински плодове произвеждат повече на квадратен километър.

Проблемът е, че хората имат нужда от протеини и калории за да са здрави. Това е нещо, което повечето растения, с изключение на варивата и зърнените култури, не съдържат в големи количества. Заради това, да си вегетарианец и да ядеш само плодове, ядки и други многогодишни растения, би довело до недохранване.

Нужно е да си набавяме и животински храни, дори и да става дума само за млечни продукти. Но тук изниква и следващия проблем. Животните обикновено биват хранени със зърнени храни. И проблемът си остава.

Решението за това е иновация в отглеждането на животни. Вместо да се затварят в празни полета, трябва да се поставят в стабилни екосистеми, в които има източници на храна (но не и хищници) и подслон. Прасетата могат да ядат почти всичко. Кокошките ядат насекоми и други вредители. Техните изпражнение също така ще повишат плодородието на земята. Някои хора вече са започнали да експериментират с това до различни степени.

След като имаме добър източник на протеин и енергия (мазнини), диетата става по-устойчива и хранителна, без да има нужда от храна, произведена от Системата.

Заключение:

Национализмът има като свой принцип придържането към природните закони. Като вземем това предвид, става ясно, че трябва да се откажем от вредните и неестествени земеделски практики, които нашата пропаднала цивилизация използва, и да използваме по-разумен подход.

Не, не започваме да се превръщаме в хипита.

При пермакултурата важното е да се произвежда храна по най-ефективния начин, като се взима предвид времето, площта и разходите на ресурси. Борбата срещу системата изисква максимизиране на ресурсите и това, да не се набиваме на очи.

Но не само това е важно.

Не само че се борим срещу корупцията в системата, ние въвеждаме един нов свят, един нов ред. Храната е най-основната човешка нужда, и основна част от съществуването ни. Но ако искаме да променим начина на производство на храна, трябва да променим и обществото до определена степен.