Първите крачки към Приключението

Целта на тази статия е да Ви дадем идея за това как да започнете приключения. Ако погледнете хората, които на практика са дали началото на Национализма, ще откриете, че много от тях са внушителни личности. За тези хора, животът е бил едно велико приключение, в което трябвало човек да се впусне напълно. Един италиански националист и поет, който станал пилот, когато вече бил на повече от 50 години, за да участва в Първата Световна Война. По-късно в живота си, той и огромна група приключенци превзели цял град, който управлявали все едно бил техен за повече от година, издържайки себе си и града чрез пиратство и превръщайки цялата случка в едва ли не театрално представление. Един от хората, които били с него в този момент, казал:

„Днес ние проповядваме един рутинен и всекидневен героизъм; игра с опасността, която насърчава сърцето да се откаже от всичко ценно, превръщането на ентусиазма в навик, опияняваща лудост… Ние проповядваме скок към мрачната смърт под ясното наблюдение на Идеала! Ние проповядваме чрез действия, отдавайки се изцяло на жестокия шивач, която е Войната, която ни е ушила червена униформа. Родени отново под слънцето, то ще освети косите ни, които са сресани от бомби. Така топлината на лятната вечер обрисува полетата с премигващите светлини на светулките. Нужно е хората да си каляват и зареждат нервите с безумна гордост всеки ден!... Нужно е хората да са готови да заложат животите си на мига, без да обръщат внимание на излишните подробности. Нужно е, разберете го!  Нужно е душата да хвърли тялото в огъня, по същия начин, по който боен кораб бива отправен срещу врага, вечният враг, този, който трябва да бъде измислен, ако вече не съществуваше.”

Разбира се, тези хора са част от Златната Епоха на Героите, приключенци, пътешественици, изследователи, които станали свидетели на важния момент от историята, който бил „смяната на епохите”. Когато Първата Световна Война станала сигнал за промяна и идването на велики неща и когато личностите, за които говорим, яхнали вълната на историята и последните приключения, които тя могла да им предложи, самата война се превърнала в приключение.

Всичко това цели да ни напомни, че Националистическият Начин на Живот гледа на живота като на приключение, предизвикателство, игра, която трябва да бъде изиграна, флиртувайки с Опасността и Смъртта. „Инцидент би било да умрем в съня си.” Както и да го погледнем, изразът „Един път живееш” трябва да бъде наше мото, което подтиква хората към това да са смели и дръзки, а не да е оправдание за това да се отдават на пропаднал живот. Голяма част от романтизирания приключенски дух е изчезнал в днешно време, но самият дух  не е изчезнал и винаги ще е жив, чакайки някой да го приеме, за да се появи по начин, който пасва на момента и мястото. Та, как да поемем първата крачка към приключението?

Просто го правите. Основата на приключението е спонтанността, не бива да го обмисляш твърде много, трябва просто да го направиш. Това изглежда едновременно като твърде опростен отговор и като голямо изискване, но няма друга тайна към това, освен просто да скочиш без да обмисляш твърде много. Вярно е, че хората са твърде свикнали със своето всекидневие и комфорт и заради това им е трудно да оставят всичко на момента и да се хвърлят към някое приключение. Затова тази вид спонтанност трябва да бъде култивирана. Това е главното, което се опитваме да обясним.

Няма нужда първите Ви приключения да са големи. Може да са малки и прости неща. Но ако се научите просто да ги правите, да казвате „Да”, когато Ви се предложи такова нещо, вие ще изградите спонтанната готовност към приключенията, които ще ви помогнат да преминете към по-големи и по-вълнуващи дейности. Първото приключение може да е нещо просто като да излезете из града с приятели, като го направите на мига, без предварителна подготовка, оставяйки всичко, с което сте били заети. Следващият път може да отидете до друг град. След това може да опознаете някоя близка гора, да изследвате изоставени места, да опитате екстремен спорт, да отидете до съседна държава, далечна държава и т.н.

Да, по-големите дейности изискват малко повече планиране, обаче след като вече Ви е станало навик да минавате през малките приключения (и още по-важно, да поддържате навика, като минавате през малки приключения, докато стане време за по-големите), ще Ви е по-лесно да организирате и провеждате големи приключения и минималните подготовки ще се превърнат в проблем за решаване, а не в оправдание. С по-малките неща оправданията също са по-малки и по-лесни. Друга важна част е подтикването към подобни дейности. Ако имате приятел, който винаги Ви вика да правите нещо подобно, отговорът Ви винаги трябва да е „Да”, а ако нямате подобен приятел, Вие трябва да се превърнете в този човек за своите приятели.

Във всяко приключение има опасности, това трябва да е ясно на всеки, който иска да участва в тях. Това е в природата на приключенията, трябва да бъдат предизвикателство. Пред каквито и опасности да се изправите, те ще бъдат предизвикателства за Вас и ще се превърнат в невероятни истории, когато минете през тях, дори и не винаги да сте невредими.

Трябва да Ви е ясно, че пътуването е основата на приключенията, тъй като е нужно да напуснете дома си, за да се случи това, дори и да излезете нанякъде с приятелите си. Спонтанността е основата на приключението, тъй като тя разрушава всекидневните и рутинни удобства. Точно тогава се случват забавните неща.








Публикуване на коментар

0 Коментари